Преди десетилетия криминалното профилиране се е смятало за едва ли не окултна наука в средите на ФБР. Човекът, който промени това скептично отношение и превърна психологическия анализ в мощно оръжие срещу най-опасните престъпници, е Джон Е. Дъглас. Неговата работа не само вдъхнови хитови сериали, но и постави основите на модерен подход при разследването на серийни убийства.
Всичко започва през 1976 г., когато Дъглас се присъединява към отдела за поведенчески науки (BSU) в Куантико. Вдъхновен от желанието да разбере какво движи „хищниците“ в човешки облик, той започва поредица от интервюта с осъдени престъпници, сред които имена като Тед Бънди, Джефри Дамър и Джон Уейн Гейси. Заедно с колегата си Робърт Реслер и експерти като д-р Ан Бърджис, той разработва протокол, който позволява на агентите да надникнат в логиката на извършителите.
Този процес обаче е изтощителен. Дъглас често споделя, че е трябвало да играе роля, проявявайки фалшива емпатия към хора, чиито деяния са отвъд човешкото разбиране. Тези усилия обаче дават резултат, когато през 1985 г. ФБР създава системата ViCAP, базирана именно на данните, събрани от неговите разговори с убийците.
Един от най-значимите моменти в кариерата му е случаят с убийствата на деца в Атланта. Докато местните разследващи търсят извършителя сред белите супремасисти, Дъглас прави дързък профил, насочен към чернокож извършител, познаващ района. Неговите прогнози се оказват точни, когато Уейн Уилямс е заловен след внимателно планирани засади край реката, където са изхвърляни телата.
Дъглас не спира дотук. Той е ключова фигура в профилирането на „Убиеца от Грийн Ривър“ Гари Риджуей, като описва характеристиките му години преди той да бъде заловен. Дори след пенсионирането си през 1996 г., той продължава да консултира сложни случаи, включително скандалното убийство на ДжонБенет Рамзи, и да критикува холивудските интерпретации на своята професия, настоявайки, че истинските престъпници рядко са гениалните злодеи, изобразявани на екрана.
Днес наследството на Джон Дъглас остава обект на дебати. Въпреки че някои продължават да се съмняват в точността на профилирането, мнозина са съгласни, че когато се комбинира с криминалистични доказателства, то остава безценен инструмент. В свят, в който престъпността еволюира към киберпространството и тероризма, методите, въведени от него, остават толкова актуални, колкото и преди четири десетилетия.