Понякога най-ценните исторически свидетелства се крият на места, които съвременният човек би сметнал за отблъскващи. При археологически разкопки в Падерборн, Германия, изследователите се натъкнаха на истинска сензация – напълно запазен бележник от XIII или XIV век, открит в останките на средновековна латрина. Макар мястото да звучи необичайно, именно липсата на кислород в херметизираната среда е помогнала на този деликатен предмет да оцелее през вековете.

Находката представлява малка книга с размери около 7 на 10 сантиметра, подвързана с фино обработена кожа. Корицата е украсена с релефни изображения на лилии – символ, който през Средновековието е олицетворявал чистота, кралска власт и божествена благодат. Това подсказва, че собственикът на вещта вероятно е бил заможен човек, вероятно търговец или представител на висшата класа, който случайно е изпуснал ценния си бележник в отходната яма.

Вътрешността на бележника е не по-малко впечатляваща. Той съдържа десет дървени страници, покрити със слой восък. Върху този восък, с помощта на стилус от метал или кост, е изписан текст на латински език с курсивен шрифт. Тъй като страниците са били плътно притиснати една към друга, вътрешността е останала чиста и непокътната от калта и нечистотиите, заобикалящи обекта в продължение на 700 години.

Консерваторът Сузане Бретцел споделя, че първоначално предметът е изглеждал като обикновена буца пръст. След внимателно почистване обаче станало ясно, че дървото не се е изметнало, а восъкът е в отлично състояние. Текстът е изписан в две посоки, което е типично за воденето на записки в движение. Тъй като восъчните таблетки са били преизползваеми (текстът е можел да се заглажда и изтрива), учените се надяват, че чрез съвременни технологии ще успеят да разчетат и по-стари слоеве информация, скрити под повърхността.

Освен бележника, в латрините са открити и други любопитни предмети: дървени бъчви, нож, керамика и дори фрагменти от коприна. Смята се, че копринените парчета може да са били използвани като луксозна форма на тоалетна хартия, което допълнително потвърждава високия социален статус на обитателите на този имот. Археолозите вярват, че чрез проучване на архивните записи за собствеността на земята, ще успеят да свържат бележника с конкретно име от историята на града.

В момента тече процес по пълното транскрибиране и превод на латинските текстове. Тази находка е изключително рядка, тъй като органични материали като кожа, дърво и восък рядко оцеляват толкова дълго време. Тя ни дава уникален поглед към ежедневието и грамотността на хората от късното Средновековие, превръщайки една „нечистоплътна“ находка в безценен исторически извор.











