Вечерта на 22 юли 1934 година бележи финала на един от най-шумните престъпни епоси в американската история. Джон Дилинджър, мъжът, който в продължение на месеци държеше в шах цялото Средно западно крайбрежие, излиза от киносалона „Биограф“ в Чикаго, без да подозира, че капанът вече е щракнал. Федералните агенти, водени от Мелвин Първис, са заели позиции в мрака, очаквайки точно този момент.
Когато Дилинджър се появява на улицата, придружен от две дами, сигналът е даден чрез запалването на пура. Последвалите секунди са изпълнени с хаос и стрелба. Опитът на гангстера да извади оръжието си се оказва фатален – три куршума го повалят на тротоара, слагайки край на неговия „път в една посока“, както сам той го описваше.
Историята на Дилинджър започва далеч от светлините на прожекторите, в скромно семейство в Индиана. След загубата на майка си още в детството и сложните отношения с баща си, той бързо поема по пътя на дребните кражби. Периодът му в затвора, започнал през 1924 година, се оказва „училище“ за бъдещите му престъпления, превръщайки го в хладнокръвен лидер на банда, която извършва десетки обири на банки.
Ключов момент в неговата съдба се оказва предателството. Ана Кумпанаш, известна като Ана Сейдж, решава да сътрудничи на властите в замяна на своята сигурност. Тя подава ценната информация за кинопрожекцията, която се оказва последна за Дилинджър. Докато тълпата по-късно се стича към мястото на инцидента, мнозина дори се опитват да запазят „сувенири“ от кървавия тротоар.
Смъртта му предизвиква противоречиви реакции. За едни той е престъпник, заслужаващ наказанието си, докато за други, страдащи от Голямата депресия, той остава народен герой, който се опълчва срещу богатите банкери. Независимо от общественото мнение, неговият край дава силен тласък за развитието на федералните служби, които по-късно се превръщат в мощното ФБР.











