Тед Бънди остава в историята не само като един от най-жестоките серийни убийци на XX век, но и като фигура, чийто предполагаем „чар“ често засенчва трагедията на неговите жертви. Докато популярната култура понякога се фокусира върху неговия интелект, истинската история се крие в десетките млади жени, чиито надежди и мечти бяха брутално прекършени между 1974 и 1978 година. Официално Бънди признава за 30 убийства в седем щата, но според криминалисти реалният брой на жертвите му може да надхвърля 100.
Кошмарът започва в Сеатъл, щата Вашингтон, където Бънди насочва вниманието си към студентки. Първата му известна атака е срещу 18-годишната Карън Спаркс, която оцелява по чудо, но с тежки мозъчни увреждания. Следват Линда Ан Хийли, Дона Гейл Мансън и Сюзън Ранкурт – все млади жени в разцвета на силите си. Бънди често използва измама, за да примами жертвите си, като се преструва на ранен с гипс или патерици, молейки за помощ при пренасяне на вещи до неговия кафяв Фолксваген „Костенурка“.
След като се премества в Юта, хищникът не променя навиците си. Там той започва да се представя за полицай, за да печели доверие. По този начин той примамва Карол ДаРонч, която обаче успява да избяга от колата му и по-късно се превръща в основен свидетел срещу него. За съжаление, момичета като Мелиса Смит, дъщеря на местен полицейски шеф, и Лора Ан Ейм нямат същия шанс. Бънди оставя след себе си следа от болка, която се разпростира и в Колорадо и Айдахо, където жертвите му включват дори 12-годишната Линет Кълвър.
В Колорадо Бънди отвлича Карин Кембъл от хотел в Аспен, докато тя е на ски ваканция с годеника си. Това е период на изключителна дързост за убиеца, който успява да избяга от ареста два пъти. След второто си бягство той се насочва към Флорида, където извършва може би най-бруталните си престъпления. В рамките на една нощ той нахлува в сестринско общежитие, убивайки Маргарет Боуман и Лиза Леви и ранявайки тежко Карън Чандлър и Кати Клайнер.
Последната потвърдена жертва на Бънди е 12-годишната Кимбърли Лийч, отвлечена посред бял ден пред училището си във Флорида. Този акт на крайна жестокост бележи края на неговия поход. Въпреки че Бънди се опитва да бави екзекуцията си с години, като разкрива детайли за неразкрити убийства в последните си часове, той е екзекутиран на електрическия стол през 1989 г. Много от семействата на жертвите му така и не намират телата на своите близки, тъй като убиецът отнася тайните за местоположението им в гроба.
Днес разказите на оцелелите като Карол ДаРонч и Кати Клайнер служат като напомняне за силата на човешкия дух срещу абсолютното зло. Историята на Тед Бънди не трябва да бъде разказ за „гениален престъпник“, а за системните пропуски на полицията и за десетките погубени животи, които никога не получиха шанса да разцъфнат. Дори десетилетия по-късно, истинският брой на хората, които той е погубил, остава една от най-мрачните енигми в криминалистиката.
